От деня - 38.
Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял?
При това трезвен?
И въпреки че момичетата ме познават и знаят характера ми – далеч от мрачния?
Задето си подсвирквам? Което май е много, ама много неподходящо за времето и положението ни?
Сетих се за картинките от живота в ония държави, дето им викаме „бели”.
По улицата усмихнати хора. Извинения, поздрави, просто светещи зъби.
Разговори в усмивки – дори, когато информират, че някой е починал. И най-вече, когато в случая става дума за тъщата.
Да, това е автоматично.
И в много случаи си е откровено лицемерие.
Но то и възпитанието си е лицемерие. Искаш да кажеш някому, че е говедо, обаче се налага да премълчиш. От куртоазия.
Не са позволени дори интелигентни откровения. Например, да отбележиш, че еди-кой си е по интелигентност на второ място след табуретките.
Обаче, да се върнем на усмивката.
Времето ли, историята ли, манталитетът ли – но у нас на усмихнатите хора се гледа с подозрение.
Сериозен – значи сигурен. Дори тая сериозност да е израз на тъпота.
Тъп – обаче, безопасен.
Интелигентният е опасният. Защото може да измести шефа си.
И преценява, оценява, разбира.
Поради което хората предпочитат да са мрачни – често и когато са пияни.
На смеещия се гледат като на луд.
Абе, тоя няма ли си проблеми? Защо се хили?
Мисля си, че ако оставим на някои хора, всеки усмихващ се на обществено място ще бъде арестуван. За неприлично поведение.
Или сметнат за луд.
Не пиещ хапчетата.
Та по нея причина вече се опитвам и аз да ходя като че – както казва народът, са ми потънали гемиите.
С изглед на вкиснала миналогодишна туршия…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Свикнала съм. Така, или иначе през повечето време "не съм от тук, само минавам". Усмихвам се, сред озъбки и хлопащи ченета...Ами, забавни са ми...
-
Благодаря, Елке!
-
"Свестните у нас считат за луди...."
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Силвия!
Има плач от мъка, има плач от радост, има плач от сърце просто...
Двата последни плача завършват с усмивка. -
Прав си, Георги, обаче знаеш ли че вчера като минавах през центъра и видях не намръщени, а разплакани хора. Едно пълно с жизнерадост момиченце пееше на сцената- Кой уши байряка и така пееше... Едно такова светло, синеоко ангелче с глас, който те дере с малките си ноктенца, навътре, та чак до гърлото. И нормално, хората си бършеха сълзите. То и аз де, но се зачудих защо. Защо плачеш бе шматка, така си виках и убий ме не можах да си отговоря еднозначно. За силата на духа, изкуството ли, за детето, което скоро ще разбере, че гладът е по-силен от песента, или за разкъсания байрак беше цялата драма, не мога да съм сигурна, но да ти кажа поне разбрах, че не съм сама. Така че, усмихвай се, не знаеш къде и до кого ще стигне тази усмивка. Поздрави.
-
Благодаря, ДПП, Пепи, Красе, Георги, Стойчо!
-
Усмивката у нашенско е рядко срещан рецидив!
Ето защо извежда на мисълта,че е крайно неприемлива и скверна.
Вярно,тя не заплашва,но е подозрителна и трябва да ѝ се отговори с организирана враждебност, защо кой знае какво се крие зад нея?!
На път за племенната пещера понякога ни дебнат усмихнати плезиозаври!
Няма шега!😂 -
Постоянно усмихнат, разбира се! От вкисналата туршия и ракия не става, а от усмихнатата физиономия ти се забавляваш най-много.
-
като тръгна да пресичам с усмивка, и всички коли ми спират 😅!
...смеят ли!😅! -
Я се стегай, да си усмихнат луд си има и предимства, винаги те пускат отпред на всяка опашка, внимават какво ти говорят и прочие :"
Поздравявам те. -
Да се слеем с общото, че стърчащите клони се подрязват... Ранобудни мъдрости, поздрав за което
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Таман мисля върху една история, озаглавена "Старият полковник и Новата година"...