Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял?
При това трезвен?
И въпреки че момичетата ме познават и знаят характера ми – далеч от мрачния?
Задето си подсвирквам? Което май е много, ама много неподходящо за времето и положението ни?
Сетих се за картинките от живота в ония държави, дето им викаме „бели”.
По улицата усмихнати хора. Извинения, поздрави, просто светещи зъби.
Разговори в усмивки – дори, когато информират, че някой е починал. И най-вече, когато в случая става дума за тъщата.
Да, това е автоматично. ...