"Какво искате", попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден. "Нищо", отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък, "просто искам да поседя на топло в кухнята: имате кухня и в нея е топло, нали?" Смайването ми попречи да реагирам веднага и да го спра с думи: видях как леко приведеният му гръб потъва в коридора към кухнята. Догоних го в мига, когато натискаше дръжката на вратата, и хванах лакътя му - леко, но достатъчно настоятелно за да разбере, че трябва да се обърне, тъй като непременно имам да му кажа нещо."Но аз не ви разреших", казах със значително по-твърд глас, все пак не толкова твърд, колкото желаех. Влезлият се усмихна смутено, почти обезоръжено (дори примига два-три пъти), след което с маслен тембър изрече: "Но на мен ми е студено, навън вали сняг, елате да ви покажа..." Не му позволих да ме хване за ръката, което беше него ...