22 февр. 2012 г., 23:28

Отиващият си живот 

  Проза » Другие
455 0 0
1 мин за четене
Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зачака.
Така стоя дълго време, но нито един човек не мина. Последва втора въздишка. Отегчението нарастваше с всяка изминала минута. Виждаше се ясно в нейния поглед. Животът, който тя живееше, беше скучен, а скуката я убиваше. След малко тя стана и и продължи по пътя си.
След около час тя стигна до един парк. Легна на земята. Така тя прегръщаше живота и смъртта. От устата ù излязоха тъжни думи. В този момент тя си взимаше последно сбогом със света. По бузата ù се стече една сълза, но не сълза от мъка или тъга, а от радост. Животът ù беше един ад. Ръката ù трепереше. Силата и решителността, които ù трябваха, в момента липсваха. Леко прокара ръката си в джоба и изкара едно шишенце. Присви очите си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Желязкова Все права защищены

Предложения
  • Остановка «Измаил» Два запоздалых пассажира выглядывают большую улицу. Никакого транспорта не видно....
  • КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множ...
  • Глава 8 Сущий в Пустоте. ( языки и суды.) Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственн...

Ещё произведения »