Здравей приятелю!
Къде се губиш?
Нарекох те приятел, защото зная... теб те няма и моето писмо е адресирано до мен саматa. То е моята молитва. Tи никога няма да го получиш, защото си само несбъдната детска мечта. Ти си едно мъничко коледно чудо, измислено от някой белобрад старец, копнеещ да зарадва внучето си. А може би си блян. Една история, разказана от сънуващо дете...
Каквото и да си - добро си! И си ми вдъхновение и сила, и наивност... по детски се усмихвам, чуя ли твоето име. Сякаш през цялата година ме обзема студ, дори когато слънцето пече... все нещичко ми липсва, Дядо. По Коледа се чувствам малка... докосвам хвърчащи снежинки, еленчета и лампички ми намигат от празничните витрини, носи се свежият дъх на мандарини и канела... Подаръци във всеки цвят и форма, подаряваме дрехи, бижута, усмивките си, сърцата си...
Като дете обичах да се будя рано сутринта на Коледа... да гледам мама как украсява, да помагам на баба с месенето на питката, дядо носеше виното от мазето, а котката ла ...