Здравей приятелю!

Къде се губиш?

Нарекох те приятел, защото зная... теб те няма и моето писмо е адресирано до мен саматa. То е моята молитва. Tи никога няма да го получиш, защото си само несбъдната детска мечта. Ти си едно мъничко коледно чудо, измислено от някой белобрад старец, копнеещ да зарадва внучето си. А може би си блян. Една история, разказана от сънуващо дете...

Каквото и да си - добро си! И си ми вдъхновение и сила, и наивност... по детски се усмихвам, чуя ли твоето име. Сякаш през цялата година ме обзема студ, дори когато слънцето пече... все нещичко ми липсва, Дядо. По Коледа се чувствам малка... докосвам хвърчащи снежинки, еленчета и лампички ми намигат от празничните витрини, носи се свежият дъх на мандарини и канела... Подаръци във всеки цвят и форма, подаряваме дрехи, бижута, усмивките си, сърцата си...

Като дете обичах да се будя рано сутринта на Коледа... да гледам мама как украсява, да помагам на баба с месенето на питката, дядо носеше виното от мазето, а котката лакомо дебнеше нещичко да близне.

Къде са тези дни сега... къде са, Дядо, моля те, кажи ми. Защо сме превърнали най-светлите дни в пордния повод да пийнем? Около масата ни вече не цари топлина, няма го и онзи уют... оттам бликат скрити и нескрити трвоги, една голяма болка е преседнала в гърлото на българина и е помрачила всичко около него. Една огромна, сякаш театрална завеса е пуснала в очите ни болката и всичко е толкова сиво.

 Годините минаха, днес съм голяма и с всяка година ми става все по-тежко.

Не, не в живота, Дядо, аз там ще се справя... тежи ми едно убийство. Онова убийство, което хората извършихме над детето у себе си! Знаеш ли, пазя едно свое писмо, което не изпратих до теб, когато бях на шест:

"Мили дядо Коледа,

бях послушна тази година, не съм ядосвала мама.

Моля те, донеси ми само топка като на Яна, за да си играем, защото нейната се спука."

Колко малко ми беше нужно тогава. Сега ще ти кажа така:

"Мили Дядо Коледа, 

и тази година не бях послушна... бърках хиляди пъти и не бях най-добрата, затова за мен не искам нищо.

Донеси здраве и радост на семейството ми, защото те се нуждаят само от това...

Дай на света очи за доброто и път към истината.

И моля те, Дядо - върни ми оная детската вяра, че всичко ще се оправи... май съм я изгубила в тълпата от бездушници.

Обещавам догодина да бъда по-добра!...

Аз зная, че това са само думи. Изречения, наредени в текст. Но знаете ли, няма как да не ме заболи... безумно сме погубили вярата си във всичко добро, а Коледа е символ  точно на вярата в днешното, в бъдното, в чудото.

Той - Дядо Коледа, няма да спре пред мойта врата. Няма да вземе бисквитките , дето и до днеска оставям отпред. Той ще живее в мечите на вашите и някога- на моите деца. Обаче имах нужда от това писмо... защото ми омръзна да се лъжем. Дори на празника сме толкова фалшиви... погълнати от жалка суета. Я стига, хора - нека бъдем мъничко Човеци... усмихвайте се, даже дните ви да са безумно черни... хей, вижте, има сняг навън  - той мъничко избелва грозотата.

И вярвайте във чудеса, те живеят в сърцето на всеки.

П.П. Самите вие сте едно малко чудо... Дядо Коледа ми каза  така.