2 дек. 2015 г., 06:04

Откровенията на Чико Чиков 

  Проза » Юмористическая
1202 0 8
9 мин за четене

Откровенията на Чико Чиков

 

      Слънцето отдавна беше залезло, когато Чико почувства  откоси от Калашников в гораната част на черепа си. Редуваха се ту къси, ту дълги, но винаги в целта.

      Чико отвори дясното си око с голяма мъка, а лявото въобще не се отваряше. Цялото беше залепнало  от сгурели, като с обущарско лепило “пап” ( думата се среща често в кръстословиците на в-к “Телеграф”). И тъкмо правеше отчаян опита да отвори лявото, и нов картечен откос порази лявото полукълбо на малкия му мозък. Чико се усмихна откровено, щом  го болеше, значи все пак му беше останал малко мозък.” Иначе няма да ме боли”, си   каза бившата маймуна и включи  4 гигахерцовия RAM, за да си спомни защо така жестоко го болеше главуняка.  

      “ Ох, да”, сети се Чико.  Снощи пак беше ходил в “Любимото” с група откровенски активисти, за  да полеят решението - всеки творец сам да  пише коментарите под произведенията си и да има право да си ги трие ако не му харесат. И никой нямаше да има право да  ги чете и откровенно да ги коментира. Край. В сайта настъпваше мир и любов, и мнозина го напускаха. Чико се досещаше кой ще напусне, но не смееше да  го признае откровено, за да не го обвинят в подстрекател на масови размирици. Мастиката пак нацепи онези  части на тялото му, които се намират зад тясното му чело, с каквито се славеха депутатите от  “Аката”.  Беше пил  турска мастика и замезвал с арменски мезета. Ами затова в “башнята” му вилнееха вампири и таласъми.

           И в този тежък момент от деня на пробуждането, Чико се сети за Конкурса,  в който пак нямаше да участва. 

“Ама, кажете ми, моля ви се, кой нормалем човек съчетава турска мастика с арменски мезета. Все едно французин да яде  говежди стек и го полива с бяло вино или бира. Позор, светотатство, простотия, неграмотност, богохулство,  и т.н, и т.н.

За всичко това Чико откровено си спомняше в това есенно утро, когато мастичените пари, като бели перести облаци обгръщаха мозъка на този вечно млад творец.

Най-после и последното му око се ококори и пред очите му затанцуваха познати силуети.  

Като дете майка му не го слагаше на гърнето, ( в джунглата такива не съществуваха и маймуните  я наторяваха  произволно и доброволно). Когато стана човек, вече беше твърде късно за гърне и се задоволяваше с общинските тоалетни, които при “демокрацията” все повече и повече намаляваха. Скоро щеше да стане както беше някога в джунглата на Чиковия род.

В първите години на “очовечаването” си Чико беше писал стихотворения. Спомняше си едно от първите, което му донесе “септемврийска” слава. (Бяха го публикували във вестник “Септемврийче”. То звучеше приблизително така:

Ти си роза, ти си крем,

Ти си щастие за мен.”

Известни литературни критици го акламираха, за него писа световната преса.( в-к “Уикенд” още не съществуваше). Предложиха младия поет Чико Чиков за лауреат на Димитровска награда, предложиха му да стане  завеждащ отдел “Култура” в ЦК.   СДУ го покани за декан на филологичвския факултет. Думата Факултето  напомняше на младия творец Чиков едно не особено приятно приключение там, през първата година на “очовечаването” когато ухажвайки една мургава красавица се беше отзовал в този квартал с такова звучно интелектуално име, и се беше отървал само с няколко синини по червения  задник и един счупен зъб ( горен канин отляво). От тогава думата Факултет му действаше като  английска сол. Отказа категорично да оглави какъвто и да е факултет, даже да е в университет.

Литературен вестник му предложи мястото на главен редактор (бившият току що го бяха освободили  за несправяне с работата и изпратили културно аташе в Зимбабве). Чико и от този пост се отказа, и замина за Горно Оряховица на среща с Откровенци.

И тук Чико цъфна и върза и щеше да направи луда кариера било като  “админ”, било като “главен редактор” било като изтъкнат поет, но……….!

Винаги се появява едно  “НО” което преобръща каруцата. 

Никому неизвестен поет, но най-вече критикар на чужда поезия, написа огромна статия против стихчето на Чико, което красеше всеки “споменик” на  ученичките от столичните гимназии и прогимназии, даже от някои начални училища (като чели, има крайни!). Злощастната статия беше публикувана на първа страница на всички централни вестници, препечатена в сп.Пламък, сп. Септември, Огонек и даже във в-к Юманите. Критикът с миризливо име, което на софиянци напомняше “ароматите” около старата зоологическа градина, с унищожителна и остра принципиалност,  с революционна бдителност и пролетарско самосъзнание, подлагаше стихчето на Чико Чиков на обстрел с  “катюши” . Защо да е –“ти си роза, ти си крем”, а не “ален мак”. 

В стихчето на Чико липсваше партийност, не се подчертаваше  ръководната роля на Партията, в това упадъчно стихче, плод на капиталистическо мислене и безприципност, не се виждаше мястото  и ролята на световния пролетариат, на Коминтерна.   Даже  не се споменаваше за героя от Лайпциг. 

Авторът  заклеймяваше поета Чико като  проводник на буржуазната и капиталистическа пропаганда и предлагаше да се организира “аутодафе” и се изгорят  всички произведения на младия творец.  Партийните организации в столицата и окръжните градова бяха вдигнати под тревога за организирането на това мероприятие, “врагът с  партиен билет  беше разкрит и той нямаше място  в редиците на Партията. 

Комунистите от Трънско обещаха също да организират  “аутодафета” по трънските махали. Цяла България беше на крак. “Смърт на Капитализма, да живее Комунизма”!! Ураааа!!!

По заповед “отгоре” всички библиотеки- централни, градски, районни, читалищн и частни, трябваше да извадят от  книжните си фондове книги, сборници от  прокълнатия автор –Чико Чиков и ги предадат в създадените специални пунктове. ДС  проведе  изненадващи обиски у съмнителни лица от обкръжението на  качения на позорни стълб  поет Чико Чиков.

Третата събота на месец юни беше определен за ден на “аутодафетата” чиите пламъци трябваше да лумнат в един и същи момент-  девет часа вечерта. (Да е тъмно та огньовете да се виждат отдалече).

И тук стана чудо.  Когато кварталната ОФ организация проведе събрание за изключване на гражданина Чико от ОФ-то и от Партията се появи сериозен проблем. Чико не беше член на нито една от тези организации. Как да изключиш някого, когато той никога не е бил член, н ито е плащал членски внос. Когато председателката Несторова постави на гласуване предложението за изключване, всички се спогледаха, вътрешно му завидяха, че лев не е дал за членски вноси и единодушно гласуваха “ЗА”. Само бай Панталей от блок 206, вх. “Е” не вдигна ръка и предизвика  възмущението на съкварталците си. Бай Панталей беше абсолютно глух (този ден си беше забравил слуховия апарат), а и зрението му беше намаляло с 82%.

 Комитета по провеждането на “аутодафето” беше затрупано с телеграми, телекси и факсове от библиотеки, читалища, училища, университети, редакции на литературни вестници и списания, включително списание “Пчеларство”. Текста на всички тези съобщение беше идентичен. 

“След основен преглед на архиви, книжни фондове, ръкописи, типографски издания, циклостилни  копия и т.н. Не беше намерен нито един ред написан от  автора Чико Чиков”. 

И тогава Чико реши: “ ще пиша само проза, дълги скучни текстове, ще си ги самопубликувам, та и редакторите да не ги четат и така,   още дълго ще си живуркам като “млад творец” Вярно,  ще плащам 20 лв на година за “Автори+”, но мирна ми глава. Ще си пия мастичката, но само с шопска салата и пилешки филенца “Кентъки”- специалитет на “Любимото”. 

Погледът на Чико попадна на календара и сърцето му трепна. Днес беше третата събота  на месец юни и щеше да се види с приятелите “откровенци”. 

Чико скочи чевръсто, нахвърля някоя и друга дрешка в куфарчето и тъкмо се канеше да излезе, от долу се чу клаксон на кола. Чико се затича към прозореца и провря натежала си глава  през нея.

 Отдолу му махаха красавци и красавици с банички в ръка.

 

 

© Крикор Асланян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ха-ха! Страхотен е твоят Чико, Крикор! И винаги в крак с времето, все актуален, като бае ти Ганя! Прочетох с кеф! Ще взема да препрочета и останалите ти разкази за Чико Чиков. Слагаш в малкия си джоб Перито! То може само да ти диша праха и ряпа да яде!
  • !
  • Страхотно настроение създавашА Чико е готов за депутат
  • Поздрав от Горна Оряховица.
  • Дааа!
    Голям философ е тоя Чико! А и чувството за хумор си го бива!Да не говоря за разбора на миналото време - и там грешка няма. Въобще - напред съм красавиците с банички!
  • Аз-Също Теб!
  • Ако знаеш как чакам юни за да те прегърна!
  • Ей, тия пусти коментари, ни да ги има, ни да ги няма, но ако ги нямаше къде и как щях да ти кажа, че ми хареса иронията, която поднасяш. Тук-там се мъдри някоя и друга печатна бързаница, ама и мен да ме чакаха усмихнатите красавци и красавици с банички в ръка и аз щях да бъъъързам. И... Това Е! Другото-като ми кацне юни в под прозоречното пространство. Сърдечни поздрави!*
Предложения
: ??:??