Откровенията на Чико Чиков
Слънцето отдавна беше залезло, когато Чико почувства откоси от Калашников в гораната част на черепа си. Редуваха се ту къси, ту дълги, но винаги в целта.
Чико отвори дясното си око с голяма мъка, а лявото въобще не се отваряше. Цялото беше залепнало от сгурели, като с обущарско лепило “пап” ( думата се среща често в кръстословиците на в-к “Телеграф”). И тъкмо правеше отчаян опита да отвори лявото, и нов картечен откос порази лявото полукълбо на малкия му мозък. Чико се усмихна откровено, щом го болеше, значи все пак му беше останал малко мозък.” Иначе няма да ме боли”, си каза бившата маймуна и включи 4 гигахерцовия RAM, за да си спомни защо така жестоко го болеше главуняка.
“ Ох, да”, сети се Чико. Снощи пак беше ходил в “Любимото” с група откровенски активисти, за да полеят решението - всеки творец сам да пише коментарите под произведенията си и да има право да си ги трие ако не му харесат. И никой нямаше да има право да ги чете и откровенно да ги коментира ...