Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива резитба, ама това неговото на нищо не прилича – ще се счупят клоните от плод! Бай ти Мичурин ако види отнякъде, шапка ще му свали!“
- Аз съм го учил! - изрече гласно бай Петър и се потупа по гърдите.
Но нямаше кой да го чуе...
Всъщност имаше, защото тъкмо в този момент от горния край на улицата се зададе комшията бай Генади. От огромните му гумени цървули, изрязани на чехли, стърчаха голите му пети.
- Петърчо, на слънчице, а? - избоботи Генади.
Мразеше да му викат Петърчо. Сякаш беше някое мъниче. А оня наистина беше расъл, расъл, та се забравил! „Това е световна несправедливост - неведнъж си бе мислил бай Петър. - Колкото глупав, толкова и грамаден! А трябва умните хора да бъдем и големи на ...