29 сент. 2013 г., 18:59

П.П. Винаги ще ми липсваш... 

  Проза » Письма
2427 0 0
4 мин за четене
Здравей!
Знам, че никога няма да прочетеш това, което ще напиша, но трябва някак си да го изкарам от себе си, защото повече не мога.
Не съм добре. Отново се влошавам. Често рухвам и дишам трудно. Влюбих се отново и той е по-добър от теб. Много по-добър. Какво да му отвърна, ако ме попита какво не е наред? Да му кажа, че друг е разбил сърцето ми и никой не може да го поправи... Снощи не можах да заспя. Липсваше ми страшно много. И преди е било зле, но тогава беше прекалено зле... Образът ти беше пред мен, когато затварях очи. Виждах усмивката ти, позата, която си заел, когато стояхме на онази пейка. Всичко виждах. И то кристално ясно, с детайлите дори. И се задушавах малко. И поплаках. Това ми позволи да заспя за малко, но болката и липсата бързо ме събудиха отново. Странно е как за толкова кратко време си влязъл толкова на дълбоко в сърцето ми. И не ме е срам да кажа, че ме боли. Не ме е срам да кажа, че сърцето ми е разбито. И знаеш ли, снощи осъзнах най-страшното и мъчително нещо, ко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??