ПАДНАЛА ЖЕНА
Задуха южен пролетен вятър, облаците го яхнаха и започнаха да се състезават в небето. Най-тромавият облак по едно време се спря, бе твърде едър и голям, за да се съревновава с другите. Но той за друго спря: видя жената.
Тя стоеше на спирката, не правеше нищо и освен че беше приковала всички погледи в себе си, може да се каже, че изглеждаше съвсем естествена за богиня. Висока, стройна и неземно красива млада жена, всичко в нея беше на мястото си, като изключим излъчването – то не можеше да си намери място вътре в нея, тя струеше с жизненост, здраве и толкова неподправена хубост, че ти се приисква да я доближиш и да потънеш в сиянието й.
Облакът съвсем се захласна. Около жената се събра полукръг от зяпачи – повече мъже, естети, жените също я гледаха с интерес, макар и не напълно здрав. Слънцето пропусна лъч през дебелия облак, той огря косата й, спусна се върху раменете и коленичи пред краката й. Много завист, много любов и много възхищение будеше това създание на Твореца; о ...