ПАДНАЛА ЖЕНА
Задуха южен пролетен вятър, облаците го яхнаха и започнаха да се състезават в небето. Най-тромавият облак по едно време се спря, бе твърде едър и голям, за да се съревновава с другите. Но той за друго спря: видя жената.
Тя стоеше на спирката, не правеше нищо и освен че беше приковала всички погледи в себе си, може да се каже, че изглеждаше съвсем естествена за богиня. Висока, стройна и неземно красива млада жена, всичко в нея беше на мястото си, като изключим излъчването – то не можеше да си намери място вътре в нея, тя струеше с жизненост, здраве и толкова неподправена хубост, че ти се приисква да я доближиш и да потънеш в сиянието й.
Облакът съвсем се захласна. Около жената се събра полукръг от зяпачи – повече мъже, естети, жените също я гледаха с интерес, макар и не напълно здрав. Слънцето пропусна лъч през дебелия облак, той огря косата й, спусна се върху раменете и коленичи пред краката й. Много завист, много любов и много възхищение будеше това създание на Твореца; облакът се натъжи, че е толкова високо и не може да я докосне, намръщи се, потъмня и заплака. Заваля дъжд, тих и спокоен пролетен дъжд, толкова лек и ефирен, сякаш само да измие очите на земята, за да виждат по-добре щедростта на живота.
Трамваят дойде, народът се нареди да се качва, един след други влизаха мъже и жени, всеки с мисъл за този благодат, красотата, и за великата способност на Твореца да сътворява чудеса, които ни правят по-добри.
Младата жена носеше високи токчета, от праха и дъжда стъпалата на трамвая бяха станали влажни, тя се подхлъзна и падна. Нищо не нарани хубостта й, всички се стекоха да помогнат, но тя ги изгледа злобно и каза:
- Махайте се, нещастници такива! Не искам да ми помагате... Не ми е притрябвала помощта ви, не се ли виждате какви помияри сте всички?
Помиярите се огледаха един в друг учудено, не повярваха на слуха си, защото често се случва така, очите да подвеждат слуха или обратното. Решиха, че слухът ги е заблудил и отново състрадателно пристъпиха към жената, но тя този път изкрещя още по-силно, толкова силно, че го чуха чак с мозъка си:
- Не чувате ли какво ви казвам бе, мухльовци скапани?! Махнете се от мен! Вървете по дяволите всички!
Трамваят тръгна. Всички вътре мълчаха. Мъжете страдаха за несъвършенството на Твореца, а жените мислеха какво е да си паднала жена.
Падналата жена остана на спирката, чистеше с длани късото си палто, на ватмана му се стори, че от нея се излъчва радиация, ускори машината и железните й колела заскърцаха в коловоза като зъби.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados