Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сладост. Търся отпечатък от тялото ти върху намачканите чаршафи, изследвам деликатно въздуха в стаята за твоя аромат, следвам с върха на пръстите кожата си, за да проследя изветрелите пътеки на твоите леки докосвания, с които рисуваше картини върху мен като един истински експресионист аматьор.
Търся спомени.
Помня първия път, когато се събудих до теб. Слънцето протягаше алчни ръце, опитвайки се да докосне спящите ти очи. Виждах как клепачите ти трептяха като цветята на терасата, от листенцата на които се откъсваха въздушни капки роса. Дали си ме сънувал? Опитах се да надникна в главата ти, да видя образа си там, сладките картини от нашето общо планирано бъдеще, тихите ни моменти, откраднатите ц ...