- Добър ден! Какво ще обичате? – попита любезно мъжът на рецепцията – отдавна преминал средната възраст човечец, който все още беше запазил искрата в погледа си и няколко черни косъма в снежнобялата си коса.
- Добър ден! Стая за двама с изглед към планината, ако обичате. – каза младежът още стискайки ръката на красивата си приятелка. Тя се усмихваше. Блуждаещият й поглед навя на стареца отдавна забравени чувства и той за миг се пренесе назад във времето. После леко тръсна глава и отвори тетрадка със зелени корици.
Докато разгръщаше бавно белите, гъсто изписани листа, момичето отдели ръката си и тръгна към терасата, от която се откриваше изглед към града. Токчетата й тракаха върху мрамора ритмично, като че ли пеейки.
Тя излезе и боровият дъх я зашемети. Вятърът нежно я подхвана през кръста и я поведе. Терасата беше огромна. В далечината градът се бе сгушил като сива капка в дъгата от красота. Дебел пласт смог се опитваше да го скрие и сякаш протягаше костеливите си пръсти към планината. ...