Днес на Пазара за молитви беше спокойно. Слънцето грееше меко, температурата устройваше всекиго и клиентелата беше слаба. Та на кого са му нужни молитви в хубаво време?
Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри продаваше молитви за здраве. Той добре знаеше колко слабооборотна стока е неговата, но все някой трябваше и с това да се занимае. Най-купуваните молитви, разбира се, бяха тези за пари, любов, щастие и красота (молитвите за красота си станаха доста добра инвестиция напоследък). Беше интересен и втория етаж на Пазара. Там бяха посбутали молитвите за чуждото нещастие. На Добри и колегите му не им се искаше да ги продават, но нали знаете – има ли търсене, има предлагане. Тъжно.
Добри се беше настанил със сергията си точно до стълбите за втория етаж. Всички разчиха, че щом клиентът е стигнал до молитвите за здраве, едва ли би се изкушил да продължи обиколката си нагоре. „Парадоксално – мислеше си Доб ...