Днес на Пазара за молитви беше спокойно. Слънцето грееше меко, температурата устройваше всекиго и клиентелата беше слаба. Та на кого са му нужни молитви в хубаво време?

          Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри продаваше молитви за здраве. Той добре знаеше колко слабооборотна стока е неговата, но все някой трябваше и с това да се занимае. Най-купуваните молитви, разбира се, бяха тези за пари, любов, щастие и красота (молитвите за красота си станаха доста добра инвестиция напоследък). Беше интересен и втория етаж на Пазара. Там бяха посбутали молитвите за чуждото нещастие. На Добри и колегите му не им се искаше да ги продават, но нали знаете – има ли търсене, има предлагане. Тъжно.

          Добри се беше настанил със сергията си точно до стълбите за втория етаж. Всички разчиха, че щом клиентът е стигнал до молитвите за здраве, едва ли би се изкушил да продължи обиколката си нагоре. „Парадоксално – мислеше си Добри – тия, които купуват от Горе, са най-долните.“

          Интересно беше да се проследи реакцията на клиент, попаднал на втория етаж без да знае какво се продава там. Това обикновено бяха малко нуждаещи се хора, които по-скоро разглеждаха Пазара от любопитство, отколкото за да си помогнат. Най-силно нуждаещи се почти винаги приключваха пазаруването си около втората, третата сергия. Но отегчените клиенти обикаляха целия пазар, задържаха се дълго на всяка сергия, разпитваха подробно за различните молитви и накрая стигаха и до втория етаж.

          Вторият етаж беше малко мрачен, светлина не стигаше много до сергиитем – още една предпазна мярка против купуване. Продавачите се надяваха клиентът да не забелязва много, много какви са молитвите. Уви, на отегчения клиент тъмното му беше най-интересно. Още на първата сергия горе, можеше да се забележи настъпващата промяна у клиента. Пътвият признак беше светналите очи. Ако не проблесне искра в погледа, то клиентът или беше незаинтересован, или леко възмутен от предлаганата стока. Всъщност понякога се случваше някой да изиграе възмущение, а да си тръгне от Пазара с молитва „Сестра ми да пукне и да взема цялото наследство“.

          Днес обаче на Пазара беше тихо и нямаше изгледи някой да се качи до втория етаж. Няколко заблудени клиенти се разходиха между сергиите, но бързо отминаха. Само едно момиченце се спря до молитвите на бай Добри и попита колко струват тези „Мама да оздравее“. Добри малко се смути, не му се искаше да търгува с надеждите на едно дете. Наведе се леко и внимателно обясни на детето, че тези молитви струват различно, в зависимосто от болестта на мама. „Рак“ – ясно отговори детето и протегна шепа с дребни монети.

        Сърцето на Добри се сви. Молитвите при болест от рак бяха най-скъпите, а детето нямаше достатъчно пари. Малкото момиченце го гледаше с очакване в големите си очи. В тях нямаше сълзи, нямаше молба, нямаше страх. В тях имаше сила и увереност.

–Знаеш ли как се използват тези молитви? – попита Добри.

–Аз знам, че мама ще умре. Тази молитва е за татко. Само докато се моли, той не плаче. А ние с мама не искаме да го виждаме толкова тъжен.

Очите на Добри се напълниха със сълзи. Колко са силни децата понякога. Или винаги? Той взе една молитва и я подаде на детето. Каза му, че тази е от него и се надява баща му да започне скоро да се усмихва. Детето постави монетите върху сергията и каза:

–Благодаря ви, господине, за добротата, но с добро се храни душата. Тялото има нужда от пари, за да не се разболее.

        Сърцето на Добри отново се сви. Той погледна към небето, за да не изпопадат сълзите от очите му. Там горе се задаваше буря.