Навън падаше първият сняг. Студено… А печката не топлеше. Даже не гореше. Защото оня не беше я запалил…
И това – въпреки че тя се беше прибрала навреме, в обявения час. Което си беше неочаквано, разбира се. Но нали затова е той – да я очаква. И да е уредил гнезденцето й с топлина и свобода.
Всъщност, свободата започваше от прага на гнездото навън. Ето – сега се върна от мола. Абе, то само името му мол. Селски магазин. Какви молове е виждала тя зад границата… Молове!
Разказваше на приятелките си, но някак си стеснително. Защото всички бяха пътували по света. По-скоро – по важните места на света. С какво да ги смаеш, когато са пазарували в магазините на Париж, Милано, Флоренция, Барселона, Лондон…
Какви магазини, каква красота…
Оня, разбира се, не беше ги и виждал. Е, не бяха бедняци, но чак пари за двама шопингуващи… Та се налагаше тя да се жертва с пътните натоварвания, а той волно да си почива у дома. За награда му разказваше. Видяното и чутото после той можеше да предава на приятелит ...