Навън падаше първият сняг. Студено… А печката не топлеше. Даже не гореше. Защото оня не беше я запалил…

И това – въпреки че тя се беше прибрала навреме, в обявения час. Което си беше неочаквано, разбира се. Но нали затова е той – да я очаква. И да е уредил гнезденцето й с топлина и свобода.

Всъщност, свободата започваше от прага на гнездото навън. Ето – сега се върна от мола. Абе, то само името му мол. Селски магазин. Какви молове е виждала тя зад границата… Молове!

Разказваше на приятелките си, но някак си стеснително. Защото всички бяха пътували по света. По-скоро – по важните места на света. С какво да ги смаеш, когато са пазарували в магазините на Париж, Милано, Флоренция, Барселона, Лондон…

Какви магазини, каква красота…

Оня, разбира се, не беше ги и виждал. Е, не бяха бедняци, но чак пари за двама шопингуващи… Та се налагаше тя да се жертва с пътните натоварвания, а той волно да си почива у дома. За награда му разказваше. Видяното и чутото после той можеше да предава на приятелите си в кафенето.

Макар понякога тя да се замисляше – дали си заслужава да му разказва? Неблагодарен тип, при това нищо не разбиращ от съвременния свят. Тя му говори за поразилата я Търговска галерия, той пита за някаква си „Уфици“… Уфици… Селяндурщина! Овче нещо…

А в Търговската галерия видя такива стоки… Пари още да имаше… Но – и те като търпението й, свършваха бързо…

Все пак, донесе си някои неща. А оня даже не им обърна внимание. Да, де – погледна ги и рече: „А, пак парцалки…“

Парцалки… Тя носи истински „Джовани дубъл“, по модел на „Джовани“, лицензирани копия на оригиналните рокли и блузи, а тоя…

Ами пренебрежението към „Ахатони“ – неповторимите дубликати на световната марка „Крион“…

Да не говорим за почти истинските обувки „Каваниере“ – копие на Супер оригинала „Кавалиере“…

Не, не – простащината е неотмиваема. Не две дипломи, а десет да има… Остава си простак! Още като студент си беше такъв. На събиране у едни приятели всички ахкаха и охкаха около чантата с бикини, пренесени през сръбската граница. Само тоя се хилеше и говореше за някаква страст към долни гащи и къси кюлоти… Разбира му главата селска…

Интересно, какво ли ще каже сега, ако тя благоволи да му покаже мантото. Супер екземпляр на световната марка „Дубли-бубли“, специализирала се в оригинално дублиране на всякакви вселенски модели…

Но –кога да му покаже? Къде се губи тоя? Печката защо не гори?

Некадърник! Едно време родителите й веднага осигуряваха топлината – само щерката да викне. Едно щракване на бутона и – топлината потича от печката.

Вярно, тя поиска красивата комбинация от камина и печка, ама отде да знае, че трябва дърва да се цепят, подпалки да се слагат, че после и да се чисти пепел…

Тоя, обаче, защо се мотае? А, ето – вече е заредил печката и пали огъня…

Това е друго нещо…

А сега да има едно кафе… И принцесата бавно завъртя глава, за да ощастливи оня с поредната нежна и красива заповед…

Каня ви при изключително интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/