Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Село Надежда се намира там, където ако попаднеш - наистина не намираш смисълът на името му. Разделено от третокласен път, по който има толкова завои и дупки, че лунната повърхност вероятно би била магистрала в сравнение с това, забравено от пътното поддържане, място. От едната страна селото е на едно възвишение, което като погледнеш от равното, прилича на двугърба камила. Прошарило зад синкавите облаци слънцето нежно топлеше. Тревите бяха зелени и росни и във ниското се стелеше утринна омара. От другата страна на пътя селото е в един дол, над който има облаци, мъгла, дъжд. Сякаш е със собствен климат. Мрачно и сивкаво. Странно място и толкова тихо, че навява спокойствие след евакуация...
Часът бе някъде малко след девет и ако Г-н Пѝсарев не трябваше да отиде до този според него - "Литературен събор", още щеше да се излежава в малкия си скромен апартамент някъде из квартал Надежда.
-Какво съвпадение! Пом ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.