Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често ходеха до реката, там с пръчки в ръка разузнаваха скалистите склонове. Недалеч от любимото им място имаше малка пещера, колкото да се провре едно дете. Някои казваха, че има духове, други, че живеят змейове, но никой не смееше да пристъпи и да види какво наистина има.
Верка не се страхуваше, но приятелите й я спираха всеки път. Един ден отиде сама, скри колелото в храстите и се промуши в малкия отвор в пещерата. Вътре се носеше мирис на влага и не се виждаше нищо. „Една свещ да си бях взела“ – помисли си момичето, лутайки се на посоки. Тръгна направо по тесен коридор и вървя дълго време. Стигна до дъното и напипа дръжка на врата, натисна я и пред нея изгря слънцето. Намери се на едно чудно мяс ...