Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето ù радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките ù приятелки... Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си
- Кое време е, малка уличнице?! Защо чак сега се прибираш?!
Петя примря – баща ù я усети. Стомахът ù се сви на топка.
- Извинявай, татко, няма да се повтори!
- Това и вчера го чух! Я я гледай ти, никаквицата – още няма 17, а тръгнала да хойка! И ти си същата долна кучка като майка си!
Плесникът беше оглушителен, след което баща ù трясна вратата и продължи да се налива. Петя тихо зарида, а радостно пърхащата ù душа се приземи в купчината бащина обич. От другата стая Юксел Кадриев съобщи за абитуриент, който се самоубил, като скочил от десетия етаж. Не, тя нямаше да бъде слаба! Нямаше да позволи да я пречупи един изкуфял дъртак с плешиво теме и шкембенце, който по злощастно стечение ù беше родител. Съблече се и се пъх ...