31 may 2014, 12:01

Петя 

  Prosa
506 0 4
3 мин за четене

 Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето ù радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките ù приятелки... Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си

- Кое време е, малка уличнице?! Защо чак сега се прибираш?!

Петя примря – баща ù я усети. Стомахът ù се сви на топка.

- Извинявай, татко, няма да се повтори!

- Това и вчера го чух! Я я гледай ти, никаквицата – още няма 17, а тръгнала да хойка! И ти си същата долна кучка като майка си!

 Плесникът беше оглушителен, след което баща ù трясна вратата и продължи да се налива. Петя тихо зарида, а радостно пърхащата ù душа се приземи в купчината бащина обич. От другата стая Юксел Кадриев съобщи за абитуриент, който се самоубил, като скочил от десетия етаж. Не, тя нямаше да бъде слаба! Нямаше да позволи да я пречупи един изкуфял дъртак с плешиво теме и шкембенце, който по злощастно стечение ù беше родител. Съблече се и се пъхна под завивките. Вратата отново се отвори с трясък:

- Ела при мен!

 Тя се сви като коте и цялата настръхна. Този път в погледа на баща ù имаше нещо друго... което не успя да определи.

- Не ме карай да чакам! Казах, ела при мен.

- Идвам, само да се облека.

- Не казах да се облечеш, а да дойдеш – крясъкът смрази кръвта ù. Тя покорно стана и отиде в другата стая, където 40-ватовата крушка хвърляше загадъчни сенки по ъглите. Беше сама, гола и се чувстваше отвратително. Изведнъж разбра:

- Днес приемам само извинения в натура – профъфли противният глас, а миризмата на немити зъби замалко не я накара да повърне. Светът се въртеше около нея и викаше с всички сили: „Нееее!!!“, но Петя само стоеше и не вярваше, че това се случва.

- Татко...

 Мъжът се нахвърли като диво животно върху нея и извърши неща, които никоя жена не би искала да си спомня. След това ù заповяда да се прибира в стаята си, а ако каже някому и думица...

 Тя седеше на балкона и си мислеше за онзи абитуриент, за който беше чула по новините. Дали го беше направил заради нещастна любов, или просто му беше омръзнал животът?

 Реши да го попита лично.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тези двадесет и седем години не спестиха на България нито една гадост от широкия свят. Виж хубавите неща на света си ги спестихме, а те - хората на света не ни ги и предлагаха особенно. Светът е длъжник на изстрадалата ми малка Родина...
  • Ще помоля Клотилда да си те върне в старото време.
    Не че няма да съм тук в каквато и форма да се явиш, но... те мисля.
    Подаръче -
  • Ами преди ми беше приказно, сега ми е жестоко реално, затова.:-\
  • Ох, бе...
    От приказния свят, в жестоката реалност, толкова си различен тук...
    Шамарът звучно изплющя.
Propuestas
: ??:??