ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да му спрат водата, защото не си я плащал. Не след дълго му отрязали тока, а било зима. И когато се усъмнили, че нещо се е случило в апартамента му, тъй като повече от седмица не го били виждали, повикали полиция. Намерили го мъртъв на леглото – МУМИФИЦИРАН. Лекарският екип установил, че е умрял от глад. И тъй като в него вече е нямало нищо, което да се развали, а е било и студено, се мумифицирал. Когато четох този малък разказ за този малък нещастен случай, се сетих за народната песен “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”. Отрязали му и двете ръце, изболи му очите, съсекли му краката, само защото не давал “Хубава Яна на турска вяра”.
И се питам, приятелю: Къде беше Балканджи Йово от тази трагична ...