Нямаме време да спим! Сънят е лукс за нас. 

Тези, които успяват да го правят по три-четири часа 

в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.

Останалите сме Совите. Ние спим понякога.

Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който

човечеството е разделено на две. Светът на тия долу,

нашия свят, ние сме Мнозинството.

Малцинството са ония, които обитават Едем. Орбитален

град-колония на сто километра над планетата.

Вашия свят, Земята, която вие познавате, отдавна е мъртъв.

Всъщност ние, Совите не живеем. Ние оцеляваме на ръба.

На всеки час над териториите, които обитаваме, прелитат 

разузнавателни военни дронове.Те са тежко въоръжени и

забележат ли ни, веднага откриват огън. Обикновено никой 

от нас не оцелява. Наричаме тези дронове Изпарителите,

защото са въоръжени с ново,непознато за нас оръжие,

което под формата на лъч буквално ни стопява.

Така загинаха брат ми, Андрей и приятелят му, Вельо.

Бяха най-близките ми хора. Не помня родителите си.

Най-вероятно са загинали в някой от първите концлагери,

създадени веднага след Голямото Ръсене.

Не знаете нищо за Ръсенето, нали? Започнало е още по ваше 

време. Някъде в началото на 21 век. Може би двадесетте години.

Никой не знае кога точно. Малко са преживелите тия времена.

Една от тях е баба ми Севда. Велика жена. Тя ни отгледа с брат ми.

Баба наближава 60 години. При нас това се счита като столетниците 

при вас. Повечето от нас не преживяват до 40 години. Живеем в 

постоянна война. Като казвам постоянна, значи ежечасна. Враговете

са много и навсякъде. Дори сред нас! Онези от Едем разполагат с 

напреднали технологии .Отдавна създадоха и роботи-андроиди.

Направо истински човеци. Неразличими. Никой не ги разпознава.

Даже кучетата. Само плъховете ги усещат отдалеч. Тези гризачи,

някогашни ваши врагове, сега са единствените ни приятели, на които

можем да се доверим в борбата ни за оцеляване..

Навярно се питате. къде живеем? Или по-скоро се крием! Пещерите 

са нашите убежища, но трябва постоянно да сменяваме местата.

Сигурно знаете, че в планините на някогашната държава България,

има много пещери. Оказа се, че те са безброй. Благодарение на Димо

Спелеолога, най-добрия познавач на пещерните системи, тези преди нас,

открили, че под всички планини в България има мрежа от пещери и 

подземни тунели, които ги свързват, дълги стотици километри.

Оцелелите от трите Големи Ръсения , се скрили в тях. Отдолу се оказало, 

че има подземни реки, дори езерца.

Ако вие, които четете това, някак имате възможност да погледнете във

вашето бъдеще, и наше настояще, ще ви настръхнат косите.

Онази България, която вие познавате, няма нищо общо с тази, в която 

ние оцеляваме.

Няма ги планинските и полски гори. Всичко е било изсечено или изпарено.

Няма ги реките, някогашните огромни и по-малки язовири.

Всъщност, на повърхността е пустош. Рядко може да се намери вода,

но тя не е годна за пиене. Приспособили са се някои храсти и храстоподобни 

дръвчета. Няма горски обитатели. Да не говорим за крави, коне и други домашни

животни, за които ние знаем от малкото останали снимки. И разказите на Мъдрите,

като моята баба.

Нашата България е превърната в пустиня!