На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират отвътре, от онези дълбини, в които си позволявам да плача, и в момента пръстите ми ги изписват, без да се спират дори за миг.
Когато се появи тя, поиска да ми стане приятелка. От онзи момент знаех, че съм те изгубила завинаги. Защото тя те искаше за себе си. А ти явно не знаеше какво точно искаш.
Винаги правя така. Обичам другите повече от себе си. Искам другите да са щастливи за сметка на моето собствено щастие.
А ти нямаш право да ме съдиш. Аз не съм долен, мръсен човек. Не съм безрасъдна. Не съм глупава. Аз съм отчаяна. Отчаяно се опитвам да те забравя. И не мога. Позволявам на онзи туптящ, глупав орган в мен да ме контролира. Затова плача. Защото съм слаба.
Може и да пробвах с тях. Може ...