Писмо от Израил
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, го нарекоха комунист, задето много плещил и го пъхнаха в затвора.
Не че е бил някога комунист, не че е желал някога и да бъде.
Там хората говореха само за мир и евентуална отбрана, при положение, че някога бъдат нападнати.
А тук съществуваше всекидневна опасност, някой палестински шрапнел да се забие току пред носа ти.
С другарите си затова протестираха, да настъпи най-сетне мир, а не че са против собствената си и обичана държава, против просперитета на хората тук. А само за това, че биха искали да настъпи дълги години очакваният мир.
Баща му го изпрати да учи медицина в България. Заможен човек беше, можеше да си го позволи.
Другият му син, по-големият, бе търговец и си бе оплел кошницата. За ...