До Теб

/пай от Хавай/

Здравей, моя случваща се безкрайност!

В мен си и те преживявам, стаено и имащо.

С притихнала нежност си пожелавам, да свети усмивка на устните ти.

Да те срещат желания, случване. Да намираш раздираща страст.

Да те носи полъх на сбъдване. Да си в красота без тъмен контраст.

Мигове пожелани смирено ме свиват, пулсирам, всичко твое попивам неспирно, за да те опазя в себе си сред чистота.

В този свят на безмерно търсене и тежко дишаща самота, глътка загубена ще преглътна, за да разтегна душата си в светло обичане, да направя по-красиви дните и да прогледна в щастливата далечина.

Защото вярвам в нежното докосване и всичко твое е под друга форма мое.

Защото искам да изтегля дозите неловкост, защото се стремя да залича вина.

Защото думите ми искам да погалят, защото не е болест, драма или случка.

Защото си Ти в моя свят.

Всичко в "защото" е разбираемо, близко.

Има само един въпрос без отговор със "защото" и той е: "Защо съм с теб така безкрайна?"

Един отговор в два чифта очи, без причина и следствие, само нишки на близост и искреност са оплели паяжината на доверие и позволяват въпроси.