До Теб
/пай от Хавай/
Здравей, моя случваща се безкрайност!
В мен си и те преживявам, стаено и имащо.
С притихнала нежност си пожелавам, да свети усмивка на устните ти.
Да те срещат желания, случване. Да намираш раздираща страст.
Да те носи полъх на сбъдване. Да си в красота без тъмен контраст.
Мигове пожелани смирено ме свиват, пулсирам, всичко твое попивам неспирно, за да те опазя в себе си сред чистота.
В този свят на безмерно търсене и тежко дишаща самота, глътка загубена ще преглътна, за да разтегна душата си в светло обичане, да направя по-красиви дните и да прогледна в щастливата далечина.
Защото вярвам в нежното докосване и всичко твое е под друга форма мое.
Защото искам да изтегля дозите неловкост, защото се стремя да залича вина.
Защото думите ми искам да погалят, защото не е болест, драма или случка. ...