Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стопанин. Сигурно са любимци на Господ. В другия си живот ще помоля да се преродя в куче. Няма да ходя на работа, да мисля за сметки и да събирам частите от разбитото си сърце. В далечината се чу шумът на морето. Обичам тази къща. Далеч от безумния град, шума, безмисленното бързане... След раздялата с Карлос, това беше моето убежище. Дойдох за да пренапиша съзнанието си. Дали някой, някога е успявал да го направи? Да го пренапишеш е все едно да решиш уравнение с много неизвестни. А аз не сам добра в математиката. Искаше ми се сама да реша задачата. Без помощта на Бог, Съдбата... или други приети фактори. Трябваше да си отговоря на хиляди въпроси с много възможни отговора. Едва ли ще има категори ...