Снощи те сънувах. И сънувах един от много емблематичните моменти в живота ми. И се събудих разкъсана от омраза. Събудих се безпомощна, че е било само сън и не можех с нищо да се защитя. После се сетих, че хората препоръчват да пишем писма до хората, които са ни наранили, за да постигнем мир със себе си. Мислех си, че отдавна съм ти простила, но този сън ме върна в черни за мен времена и осъзнах, че просто тези емоции са се уталожили. Събудих се същото беззащитно хлапе, което тормозеше. Мислиш, че е забавно, че е една игра, но си нямаш идея какво причиняват думите и действията ти и какъв отпечатък остават те върху хората. Чувстваше ли се готин, когато караше всичките ми съученици да ми се подиграват? Чувстваше ли се велик, когато биеше малко момиченце пред съучениците му? Направи детството ми ад. Когато се сетя за миналото ми, първото нещо в съзнанието ми, което изниква, си ти и твоите приятелчета, които ме тормозехте непрестанно. Ти създаде едно сбъркано хлапе, което отрасна като сбърк ...