ПЛИК

     Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да прави такива неща. Природата се бе свила в себе си и умуваше нещо.

     През ноември е по-хубаво да вали. Хубав е този месец, всички месеци са хубави, но всеки по своя си начин. Когато не вали, ноември е враждебен, хладен, не говори.

     Преди да тръгнат, тя каза:

     - В тази купа има чай. Ще изветрее, затова му сложих кърпа отгоре.

     Той се намръщи.

     - Защо?

     - За да не изветрее. После не е хубав.

     - Това го знам. Защо го направи?

     Имаше да оправя нещо в спалнята. Върна се след минута. Каза:

     - Ризата ти е изгладена. Панталонът, дето си го харесваш...

     - Какво за него? – Мъжът беше махмурлия или просто така си изглеждаше.

     - Закърпих го. Там, между краката, и джоба, нали там си държиш стотинките.

     - Крайно време беше.

     Чу се най-после тътен на гръмотевица. Някъде далече тресна. Времето си казваше думата. Той каза своята:

     - Аз искам да ти кажа нещо.

     Сви кърпата на четири, така правеше обикновено. Нека да е подредено, поне засега. Сложи я до мивката. Съдомиялнята бумтеше като камина, нещо пукаше в нея.

     - И съдовете ще са измити скоро.

     Мъжът стана от леглото, облече панталона и се огледа наоколо.

     - Искам да ти кажа нещо - повтори.

     Тя не го чу. Подреждаше обувките. Взе своите, пъхна ги в найлонов чувал и сложи лепенка отгоре.

     - Снощи ги измих – показа с поглед ботушите му. – Трябва да си купиш нови. Отдолу са съвсем протрити.

     - Голяма работа. Мога и така да ходя.

     Чу се звън на метал – лъжици и вилици. Съдомиялнята беше за ремонт. Някакъв петел далече започна нещо, но спря. Пресипнал беше. А и утрото го нямаше никакво, защо да кукурига.

     Той се погледна в огледалото. Брадата му беше на девет дни. Няма значение. Поне ще си личи, че има брада, значи още е жив. Така ще прилича на себе си: винаги искаше да се скрие от нещо, от себе си така и не успя. Бръкна в чекмеджето.

     - Този плик е за теб.

     Тя го взе, не го отвори. Имаше голям сак. Пъхна го в джоба отстрани. Въздъхна:

     - Готова съм. Сбогом.

     Обу ботушите. Добре изглеждаха, всичко изглежда добре, когато усещаш, че го губиш.

     - Аз ще заключа. Сбогом. – Взе за из път два малки плюшени зайчета, пухкави, нейните, пъхна ги в джобовете, нали бяха зашити, няма къде да избягат.

     Тя тръгна на север. Проследи я с поглед. Беше си същата, като отпреди петнайсет години. Всичко обичаше в нея. Замяташе вятъра роклята. Няма да завали, щом духа.

     Заключи. Оня петел пак се опита. И пак спря още в началото. Ама че сиво утро. Далече някъде гърмеше.

     - Искам да ти кажа нещо – каза вече на себе си. Тя нямаше как да го чуе.

     - Какво? – попита го вятърът, дошъл от аромата на роклята.

     - Оставих й всичко. Там, до прозореца. Нотариалният акт, там е тефтерът с лекарствата, да ги взима редовно, там са и снимките, на тях всички сме заедно. Аз няма да се върна.

     - А кой ще изключи съдомиялната? – попита го вятърът.

     - Тя, тя ще я изключи. Тя ще се върне. Не е честно иначе. Като се излекува. И още нещо...

     Да, ботушите пропускаха влага. Още при първите крачки, няма дъжд, но е мокро навсякъде. Трябва да свиква с това, вече така ще е. Трябваше да тръгне нанякъде, не знаеше дори накъде.

     - Кажи, де! – бръкна вятърът в белите косми. Те бяха повече бели в косата, брадата още изглеждаше каменна, сталагмит някакъв.

     - Аз те обичам. – Млъкна. И после добави: - Това исках... да кажа.

     До прозореца стоеше снимката на дъщеря им. Оттам гробът се виждаше най-добре. Беше пресен и черен, ако може друга да бъде скръбта.

     Огледа се, после тръгна след нея. Имаше река наблизо. По това време беше дълбока.

     Роклята спря да се къдри, вятърът се издигна при облаците, беше клюкар. Тя спря. Не го виждаше вече. Отвори джоба на сака. Там имаше плик.