ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да прави такива неща. Природата се бе свила в себе си и умуваше нещо.
През ноември е по-хубаво да вали. Хубав е този месец, всички месеци са хубави, но всеки по своя си начин. Когато не вали, ноември е враждебен, хладен, не говори.
Преди да тръгнат, тя каза:
- В тази купа има чай. Ще изветрее, затова му сложих кърпа отгоре.
Той се намръщи.
- Защо?
- За да не изветрее. После не е хубав.
- Това го знам. Защо го направи?
Имаше да оправя нещо в спалнята. Върна се след минута. Каза:
- Ризата ти е изгладена. Панталонът, дето си го харесваш...
- Какво за него? – Мъжът беше махмурлия или просто така си изглеждаше. ...