Из „Дочуто от съседната маса“

Бе започнал поредния горещ делник. С неколцина приятели потърсихме спасение в близката квартална кръчма. В очакване на поръчаната биричка по стар навик се заслушах в разговорите на съседната маса. В нейната компания любимецът на махалата, обкръжен от своите съквалталци, току-що бе започнал поредната си любопитна история.

- Добре де, Гоше, това момче защо още мрази така да му викат? – го прекъсна Данчо.

- Напомняло му било за времето като дете. Тогава, почти всеки божи ден слушал „Пешко, не за опашката! Пешко, не под опашката! Пешка остави най-после тези животни на мира и веднага се прибирай да учиш! Цял живот ли ще гледаш умно и пишеш като неграмотен гавазин. Или като селския пъдар? Срамота е! Ние сме от сой, както обичаше да казва дядо ти Слави. “

- Ама още ли е скаран с граматиката? – заинтересува се Генчо.

- Да, но не му пречи на самочувствието. – отговори Гошето. – растеше в семейство от „голЕмото добрЮтро“. Моята майка, лека й пръст, ни учеше, че „ Постъпките на човека издават неговия произход“ На такива и днес им втълпяват мегаломания от малки. Пробутваха ги да изкарат някое средно или полувисше и започваха да прави кариера. Учеха ги нагледно с примери как да се подмазват или с интриги да постигат своите цели.

- Той успя ли да „стане нещо“? – полюбопитствува Гунчо.

- Разбира се! Дори се пенсионира като някакъв полковник. Макар да казват, че само диктувал за да не му се подиграват на грешките.

- Май се досещам за кого иде реч! – намеси се в разговора Пенчо.- Не е ли синчето на бай Йосиф чирпанлията?

- Позна! – тупна го по рамото Гошето. - Добре си живее с офицерската пенсийка, но му липсва публика да му обръща внимание. По навик още си измисля някакви интриги, но лошото е друго! Поради самотния живот съзнанието му започнало да се раздвоява. Изглежда се превръща в шизофреник с мания за величие!

- Започна ли да прави скандали по градинките?

- Това не съм чул, но парите от офицерската пенсийка му са малко и с връзки се уреди временно като охранител. Случи на умен и търпелив началник. Случи и на прекрасно работно място с климатик, хладилник и телевизор, вместо да виси в някоя будка. И за да остане за постоянно след връщането на титуляра, започна интриги и изпробване търпението на заварен колега; Нямаше късмет! Попадна на човек, пенсионер като него, но специализирал психология на междуличностните отношения. Веднага бе разгадан. Пешко не съумяваше да го впечатли с хвалбите колко е велик, какви документи може да покаже на всеки и че познавал всички началници от деца. На колегата му омръзнаха тези глупости и започна да го иронизира и прекъсва с омразното за Пешко „Е и???“ или „И какво от това?“. Пешко го намрази и понеже му пречеше на плановете и грандоманията, започна опити с направо безумни измислици да го изкарва от равновесие.

- Ама този Пешко наистина е ненормален! – вметна Марин.

- Така си е, но слушайте нататък. – съгласи се разказвачът. – И Пешко отново удари на камък, защото вече му реагираха с „ Пешко, ти шизофреник ли си? Да не си започнал да полудяваш защото не си пиеш редовно хапчето?“

- Така ли? Какви измислици бръщолевеше? – започнаха един през друг оживено да питат приятелите на кварталния ни сладкодумец.

- Откровени безумици на самотно лутащи се мозъчни гънки. Ето чуйте някои от бисерите на Пешковия интелектуален напън, но много интересен е и стилът на поднасяне. Винаги ги изговаряше бързичко и веднага след влизане в сградата. Малоумникът не знаеше, че така се изкарва от равновесие само прост човек или с лабилна, като Пешковата, психика. Например:

1. Всички тук сте некадърници и ти си некадърник! Аз имам 400 хиляди в книжката си!

- Чакай, Гоше, Каква е връзката? Защо свързва двете неща? – намеси се Пенчо.

- Няма никакъв смисъл, естествено, но е косвено доказателство, че за разболяващия се негов мозък култът към парите е всичко. И че в съзнанието си на първо място поставя парите. Но без да знае с колко средства разполага човекът отсреща. Чуйте още една безумица ва Пешко:

2. Аз преди да напусна това място, ще уволня 5-6 човека от вас. Теб също! Така да знаеш!

- Но той нали е назначен временно до идването на титуляра? Не е началник. – се заинтересува Калчо. – Тогава как ще го стори?

- Никак. Чист идиотизъм! Това е рожба на мания за величие, оковала малкото му все още работещи мозъчни клетки. Не е ли типичен пример за раздвоена личност, приятели? – отговори Гошето. – Не сте ли се срещали с човек, желаещ да всява страх у всеки край него? Типично за мегаломан, непримиряващ се с липсата на власт и страх у събеседника си. Вероятна проява на настъпваща склероза и невъзможност да разбере къде се намира. Манията на величие ражда у безумци, като Пешко, говоренето на глупости.

А сега ще опитам да ви развеселя със следната случка:

3. Една сутрин нахлува в сградата разярен и започва да вика на свой колега:

- Ти си престъпник! Ти си излъгал всички и ще те разоблича. Твърдиш, че си пенсиониран по стаж и години, а си бил пенсиониран по болест! Веднага ще го кажа на всички тук, така да знаеш!

- Този човечец като че ли наистина е луд! – замисли се пред биричката си Ганчо. – Не съм лекар, но днес това може лесно да се проверява в сайта на НОИ.

- Все пак заради истината, трябва да ви кажа, че след около седмица колегата му застанал пред Пешко и му казал същото. Пешко гузно се е свил и започнал да гледа като пикаеща крава. За 3-4 минути съумял да осмисли своя идиотизъм и смутолевил, че го е научил от свой приятел. Без да проумее, че с това твърдение все повече затъва в своите лъжи.

- Мисля си, че Пешко определено е обикновен малоумен интригант – тук се намеси слушащия отстрани кръчмар и допълни, че според речника на неговите млади клиенти е „класически глупендър“.

- Това го казвате ти и те, не аз! – отвърна Гошето.

- В тази фирма не го ли знаят що за стока е? Какъв е и защо си позволява да бръщолеви измислици и глупости? Завършен идиот ли е или още не е? Дали е с раздвоена личност или още процесът у него не е завършен? Но нали най-интересното в случая е, че Пешко е пенсиониран полковник и следователно притежава лично оръжие. Кой от ръководството на фирмата ще се реши да поеме отговорност, ако Пешко го извади и, не дай си боже, причини нещастие някому?

Последните думи на Гошето възпламениха ожесточен спор между желаещите да се лекуват от горещините с третата биричка. Дали в случая е в сила „Лайното никога не потъва“ или „Гарван гарвану око не вади“. Или и двете!...

Вече бе време моята компания да си тръгне и не разбрах коя народна мъдрост получи повече привърженици. Но за мен и моите приятели бе ясно едно. Пешко и такива като него едва ли ще си получават заслуженото, защото са „нашенски“ дечица. И ще се измъкват заедно със своите началници от отговорност с помощта на продажни адвокати. Най-много с някое уволнение от „кумова срама“ за да се потулят и забравят нещата. Вярвам в това, защото отдавна понятието „личностна отговорност“ е срамна и умишлино забравяна дума. Особено по отношение на хора от номенклатурата. И преди и днес, за жалост...