Из „Дочуто от съседната маса“
Бе започнал поредния горещ делник. С неколцина приятели потърсихме спасение в близката квартална кръчма. В очакване на поръчаната биричка по стар навик се заслушах в разговорите на съседната маса. В нейната компания любимецът на махалата, обкръжен от своите съквалталци, току-що бе започнал поредната си любопитна история.
- Добре де, Гоше, това момче защо още мрази така да му викат? – го прекъсна Данчо.
- Напомняло му било за времето като дете. Тогава, почти всеки божи ден слушал „Пешко, не за опашката! Пешко, не под опашката! Пешка остави най-после тези животни на мира и веднага се прибирай да учиш! Цял живот ли ще гледаш умно и пишеш като неграмотен гавазин. Или като селския пъдар? Срамота е! Ние сме от сой, както обичаше да казва дядо ти Слави. “
- Ама още ли е скаран с граматиката? – заинтересува се Генчо.
- Да, но не му пречи на самочувствието. – отговори Гошето. – растеше в семейство от „голЕмото добрЮтро“. Моята майка, лека й пръст, ни учеше, че „ По ...