Още като се качи на корабчето, разбра, че е направила грешка. Знаеше, че баща ù иска само да я разсее с това пътуване. Болката от смъртта на майка ù бе още така силна, че ù бе трудно да я преодолее. Затова на баща ù му хрумна тази идея. Но когато разбра, че ще пътува двадесет дни по реката сама с капитана на това малко корабче, съжали, че е приела. Та той бе само няколко години по-голям от нея. Сега, когато го гледаше изправен на мостика, гол до кръста със загоряло от слънцето тяло, с добре оформени и стегнати от физическа дейност мускули, с развята от вятъра руса коса и сини като небето очи, тя си даде сметка, че това пътуване ще е цяло мъчение за нея. Не можеше да го погледне, без да се разтрепери цялата и без стомахът ù да се свие на топка. Досега не бе изпитвала подобно нещо при вида на мъж и не разбираше какво се случва с нея. Затова първите дни предпочете да остане затворена в каютата си. Той ù подаваше храната на вратата и веднага се оттегляше, пък и през по-голямата част от вре ...