9 апр. 2017 г., 01:21

Подарък 

  Проза
4.0 / 2
2055 0 3
3 мин за четене
Зърнах я с крайчеца на окото си. Застинах! Дойде ли моментът? Малката тъмно червена, кадифена кутийка — скрита зад планината от чорапи — в чекмеджето му.
Сърцето ми подскочи и се качи право в гърлото. Извърнах поглед. От този миг нататък знаех, че времето ми изтича. Само ако беше спряло да вали! Погледнах през прозореца с надежда да видя наченки на слънчеви лъчи. Нищо!
Ключът се завъртя и вратата тихо се отвори. Бях наготвила любимото му – печено свинско с гъби. Дори бях опитала да направя шоколадов киш, но не се получи и набързо забърках мъфини. Виното се темперираше с отворена тапа. Готова съм! Дали?
Не можех да го погледна в очите. Седнахме и говорихме доста – за работата ми и как съм започнала нов проект. За неговия ден. Бях толкова напрегната, че не можех да преглъщам. Усещах тялото си като трепетлика, цялото вибрираше с ударите на сърцето ми. Тази нощ не спах.
На следващата вечер след работа изтеглих всички романтични филми, за които се сетих. Спрях се на един не толкова сълзлив, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Банкова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Диамантите са най-добрият приятел на жените »

9 место

Предложения
  • Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случай...
  • ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА. Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака ...
  • Культ. Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в д...

Ещё произведения »