21 июн. 2008 г., 12:30

Подлудяваш ме! 

  Проза » Рассказы
2184 0 4
2 мин за четене
Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ми е просто една празнина... ти го изтръгна... без да знаеш дори.
Преди всичко беше различно. Преди да се влюбя... Преди, когато имах сърце.
Познавахме се... Не сме били приятели, но пък често се е случвало да сме заедно в една компания.
И изведнъж започнах да те харесвам... а после се и влюбих... Не знам кое ме накара... Усмивката ти, която просто ме кара да полудявам... или очите ти, които все още не мога да погледна... Просто ти... ти си уникален... невероятен...
И ето че вече бях напълно изгубена в теб... чувство, което не бях изпитвала... и което разтърси целия ми свят...
И естествено, направих една голяма... не, ОГРОМНА грешка: реших да не ти кажа. Ако го бях направила, или щеше да ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Все права защищены

Предложения
: ??:??