21.06.2008 г., 12:30 ч.

Подлудяваш ме! 

  Проза » Разкази
2107 0 4
2 мин за четене
  Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
    Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ми е просто една празнина... ти го изтръгна... без да знаеш дори.
     Преди всичко беше различно. Преди да се влюбя... Преди, когато имах сърце.
     Познавахме се... Не сме били приятели, но пък често се е случвало да сме заедно в една компания.
     И изведнъж започнах да те харесвам... а после се и влюбих... Не знам кое ме накара... Усмивката ти, която просто ме кара да полудявам... или очите ти, които все още не мога да  погледна... Просто ти... ти си уникален... невероятен...
     И ето че вече бях напълно изгубена в теб... чувство, което не бях изпитвала... и което разтърси целия ми свят...
      И естествено, направих една голяма... не, ОГРОМНА грешка: реших да не ти кажа. Ако го бях направила, или щеше да ме направиш най-щастливата на света... или щеше да ме нараниш до такава степен, че да те забравя...
      И ето че когато бях толкова влюбена и толкова щастлива, се появи тя... онази фльорца, на която даде сърцето си...
     Ненавист... НЕ... аз я мразех. А дори не съм от ревнивите... Да те гледам как я прегръщаш, как я целуваш, как галиш черните и коси, това не ми беше по силите. Ах, как исках тогава да съм на нейно място. Но ти беше с нея, а на мен не ми стискаше да ти кажа, че те обичам, че живея за теб.
      Самота... та аз се чувствах като празна сянка без душа, без пламък. Само с една любов... Любов, която дори не можех да разкрия...
     Но после започнах повече да се въртя около теб, не за да те сваля, а защото около теб ми беше толкова... толкова горещо...
      Доближиш ли се, направо онемявах... Ех... ти все още ме оставяш без думи...
       Какво най-обичам у теб? Онова, което уж го няма за пред другите... Детското и сладкото в характера ти...
        Естествено, всеки път, когато започнех да се чувстам толкова близо, животът ми напомняше, че дори до теб и между нас я имаше онази.
        Сега... ти бързо замени онази с друга... Аз ли? Аз все още съм луда по теб... Е, не... не толкова... но трябва все някога да те забравя... нали?!?

© Стела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила,трудно се забравя и то ако не си опитал!Не губиш, когато обичаш, губиш когато потискаш чувствата си!
  • Прекрасно!Дали ако му беше казала за чувствата ти нещата щяха да имат друг обрат!!!Надявам се ще успееш да го забравиш,в живота ти ще се появи друг ,който ще го замени ...и този др ще го обичаш по силно от колкото този които не отвръща на чувствата ти!!!Пожелавам ти успех
  • Времето лекува всички рани, и твоята че заздравее.
    Това ще ти е като поука за да не криеш вече чувствата си.
    Поздравления
  • Харесва ми, дано успееш да го забравиш или поне да разкриеш чувствата си
Предложения
: ??:??