Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да събираме топло през лятото и ни караха да стоим на припек, за да ни е топло през зимата. - подхвана Тоню.
- Помня, как да не помня. - отвърна му Доню.
- А бе, ти помниш, ама к'ва файда от т'ва…
- Що? - учудено го погледна Доню.
- Що, що! Щото са ни лъгали. Като събирахме толкова топло през лятото, що са натискахме да седнем до кюмбето през зимата, а?
- Амчи-и…Кой ни е крив, че сме им вярвали, като са ни лъгали, а. - из хихика се насреща му Доню.
- Да, бе да. Хем сме знаели, че ни лъжат ама пак сме им вярвали.
- Така е Доньо значи от малки сме свикнали да ни лъжат. Що са чудим тогава, а? Ей на общинския кмет ни обеща да пием чиста вода, ама пак си пием като добичета от замърсената.
- Щото см ...