Подмладяване

Слънцето  безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно  напеканата  земя. В този летен ден двамата  аратлици Тоню  и  Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно  Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.

- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да събираме топло през лятото и ни караха да стоим на припек, за да ни е топло през зимата. - подхвана Тоню.

- Помня, как да не помня. - отвърна му Доню.   

- А бе, ти  помниш, ама к'ва файда от т'ва…

- Що? - учудено го погледна Доню. 

- Що, що! Щото са ни лъгали. Като събирахме толкова топло през лятото, що са натискахме да седнем до кюмбето през зимата, а?

- Амчи-и…Кой ни  е крив, че сме  им вярвали, като са ни лъгали, а. - из хихика се насреща му  Доню.

- Да, бе да. Хем сме знаели, че ни лъжат  ама пак сме  им вярвали.

- Така е Доньо значи от малки сме свикнали да ни  лъжат. Що са чудим тогава, а? Ей на  общинския кмет ни обеща да пием чиста вода, ама пак си пием като добичета  от замърсената. 

- Щото сме свикнали, нали. Та те  обещаха и дупките по улиците да запълнят, ама на идване се чудех къде да опра бастуна да не падна в някоя от тях.

- Да аратлик. Нали знаеш какво е казал Чърчил, че по време на война и избори най много се лъжи. Чудя се само за следващите избори с к'во ще ни  излъжат. 

- Ха, та ти не знаеш  ли?

- Що, кво да знам?

- Щели да ни подмладяват   аратлик. - из хихика се тихичко  Доню.

- Ами, че то-о, май му  е  време вече. Чудя се к'во  чакат  още.

- К'во ли? Амчи да ритнем петалите, к'во. - отвърна му Доню.

- Що бре? Кой е ритнал петалите? Щото чух камбаната да дрънка, ама-а не разбрах за кого е? - попита  приближилата ги баба Гуна. 

- Ха! Ама ти, Гуно, не знаеш ли? Събю, ма Събю дъвката починал. - отвърна  и Тоню като смигна на  аратлика си Доню.            

- Ивъх, не думай, бре. Ами, че то преди малко го срещнах . - затюхка се  баба  Гуна.

- Да  ама кат видял и-и хвърлил топа. - изхихика  се отново  Тоню.

 -Тю, язък за  човека. - закръсти се баба Гуна. - Ами  то-о...  яз бързах, ама-а, ша са върна. Китка  да положа на  Събя. - рече  бабата  и закривуца обратно.

- Що така  ва ,  аратлик? Що излъга баба Гуна. - скара се Доню на Тоня.

- Що, що? Щото съм слънчасал, а и тя за сефте не е лъгана, за т'ва!

- Искаш да кажеш, че  и тя  е свикнала. Така ли? 

- Точно така, пък и тя-я  баба  Гуна, ей там до ъгъла ще забрави кой какво  е и казал и за къде  е тръгнала.       

- Аха. Като  нас демек, че сме забравили к'во са ни обещали и…

- Ами да! То те  и управниците така си мислят, че сме забравили к'во са ни  обещали и са готови с нови.

- Абе Тоньо? В кой вестник си го чел т'ва за подмладяването? - викна  им Таню  Дръндаря.

- Що? Кой ти го  каза? - надигна  се от пейката Тоню.

- Как кой? Ами срещнах баба Гуна та тя  вика, че от тебе го чула и бързаше да си вземе личната карта та-а да я занесяла в кметството.

- Казах  ли ти  ва,  аратлик. - обърна се Тоню към Доня.

- К'во си  ми казал? Нищо. - погледна го  учудено  Доню.

- Нищо ли. Нищо, нищо, ама ние си седим тука двамата а хората ще ни  изпреварят за подмладяването.

- Брей, не думай ? - скочи Доню от пейката. - Ами какво  чакаме с тебе, а? Я давай да си ходим бързо  за личните карти. Бързо  аратлик, да не закъснеем.