ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпе­ливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваше, превръщаше се в поезия в послушните ръце - ин­струмент на чувствата и волята му. Сам се изненада от бързината и лекотата, с която се раждаше творбата. Парченцата глина така се лепяха едно към друго, че образуваха хармонични и пропорционални една към друга части. Те поглъщаха и отразяваха светлината в богато разнообразие, радваха окото и караха сърцето да се вълнува от нежно изградените черти ка лицето на девойката.
Много пъти беше наблюдавал лицето на девойката. Докато работеше в часовете при него, търпеливо я изучаваше. Поглъщаше всяка нейна черта с опитните си очи. Рисуваше лицето и тялото й по памет. Можеше да я нарисува и моделира без да му позира. И той с изненада разбра, че се е влю ...