Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество, и тъй като това бе първата му сценична изява искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли поне две-три женски сърца, тъй като по принцип съученичките му почти не го забелязваха. Смяташе, че сцената е чудесен начин за това.
Само че както често се случва в живота, колкото повече ти се иска да блеснеш, толкова по-голяма е вероятността да станеш за резил. За беда кой знае защо случи се така, че след артистично изрецитирания с амломб първи куплет думите се разбягаха като подплашени пилци от съзнанието му. Там остана едно огромно празно пространство, което бързо се изпълваше с талази прииждащо отчаяние. И точно тогава, насред самия вихър от паника, който го бе обзел, като спасителен пояс се повиха други, негови си думи и рими.
И представа си нямаше как успя да подреди смислово стихотв ...