Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество, и тъй като това бе първата му сценична изява  искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли  поне две-три женски сърца, тъй като по принцип  съученичките му почти не го забелязваха. Смяташе, че сцената е чудесен начин за това.
Само че както често се случва в живота, колкото повече ти се иска да блеснеш, толкова по-голяма е вероятността да станеш за резил. За беда кой знае защо случи се така, че след  артистично изрецитирания с амломб първи  куплет думите се разбягаха  като подплашени пилци от съзнанието му. Там остана едно огромно празно пространство, което бързо се изпълваше с  талази  прииждащо отчаяние. И точно тогава, насред самия вихър от паника, който го бе обзел, като спасителен пояс се повиха други, негови си думи и рими.
И представа си нямаше как успя да подреди смислово стихотворението  чак докато  не го заля  набъбваща вълна от смях и бурни аплодисменти. Прие тази реакция като искрено възхищение от страна на родителската публика, още повече, че след края на представлението много от гостите  дойдоха лично да го поздравят, а усмивките не слизаха от лицата им. Отказа да обърне сериозно внимание на подигравателните забележки на съучениците си, които за него  не бяха нищо друго, освен израз на чиста човешка завист. Завистта на посредствения към постиженията на таланта. И въпреки, че никога повече не бе допуснат до училищната сцена, той продължи да храни в себе си усещането за значимост.
В по-късна училищна възраст  обръщението "Поет" на моменти го дразнеше, особено когато го предизвикваха да демонстрира поетичните си дадености. Но понеже беше инатливо момче, не отказваше никога. Мрачното му гневно отчаяние  се изливаше под формата на задъхани рими, изплювани с толкова злост и предизвикателство, че съучениците му, а и някои учители и близки  наивно смятаха това за  израз на дълбока поетична душевност. Още повече, че една не малка част от тях използваше тези му възможности, за да го уличи в липса на достатъчно мъжественост. Упорито  и с нескрита наслада разпръскваха слуха за наклонности, които  караха съучениците му да изпробват остроумието си с цинични, обидни забележки, а съученичките му отблъскваше.
Точно за това, малко преди да  завърши училище, твърдо реши да сложи край на тази  злополучна поетична одисея. Никакви рими повече!
И какъвто си беше упорит и непреклонен, като нищо щеше да спази  личното си обещание, ако не бе срещнал жената на живота си. За беда оказа се, че поезията е нейна страст, до такава степен, че сама пишеше и публикуваше в няколко сайта. Той стоически понасяше приобщаването към нейните поетични опити, споделяше търпеливо своя почти искрен възторг, защото и без друго смяташе всичко, което тя прави, за великолепно. В своята сляпа страст дори стигна до там сам да ù помага с някоя и друга рима, когато виждаше, че тя се затруднява. Точно това му изигра лоша шега - тя реши, че трябва на всяка цена да го подтикне към самостоятелни поетични изяви. Впечатлена от лекотата,  с която той вместваше своите рими в нейните строфи, тя се амбицира да извади на бял свят скрития му талант и не миряса, докато той не прописа.
Щастието ù от бързия му успех беше толкова неподправено и заразително, че напълно замъгли всичките му предишни терзания в тази насока. Тя се чувстваше горд откривател на един истински талант, а той летеше на крилата на любовта, готов на всичко, за да задържи това състояние на безметежна радост.
Почитателите му в сайтовете бързо се увеличаваха, създадоха дори страничка на феновете на неговата поезия. Появиха се и предложения за спонсорство  за издаването на стихосбирка, на които той просто нямаше как да откаже с оглед гордия възторг на любимата му.
Истината за неговия нарастващ поетичен възход обаче далеч не се дължеше единствено на красивото чувство, изпълнило съществото му. Нито любовта, нито възхвалите на почитателите му бяха способни да отключат с такава сила  таланта му. Странно, но факт - тайният катализатор за всичко това бяха недоброжелателните коментари, които, разбира се, бяха неизбежна част от всяко демонстрирано творчество.
Те го нахъсваха, връщаха го назад в миналото, зареждаха го със същия онзи заряд, без който нямаше да е възможно да продължи онова известно стихотворение, станало причина на времето за неговия първи поетичен опит. Припомняха му  цялата изживяна горчилка от тежки подмятания и подигравки, чиито единствен  достоен отговор бяха ярките  рими, зад които се криеше като зад здрав щит.
Това придаваше на поезията му  сила и размах, които въздействаха безотказно.
Промоцията на първата му стихосбирка надхвърли не само неговите очаквания, а и тези на близките му. Събитието се превърна в грандиозен форум на поетичния дух, на който присъстваха някои от най-бележитите светила на съвременната литература. Неусетно  Поетът се бе превърнал в явление от такава величина, че му беше трудно да приеме този факт, чак докато не приключи изказването и на последния именит гост. Беше в състояние  на блажена еуфория, която до такава степен притъпяваше сетивата му, че едва долови част от  последното изказване на мастит  литературен критик:
- ... поезията не е професия, поезията е съдба. И всички ние сме щастливи днес, в този тържествен момент, да споделим тази прекрасна участ с един  истински поет по призвание...
"Поет от отчаяние" - тутакси се обади онзи глас в него, който  винаги услужливо  откриваше най-подходящите рими. Но Поета, достигнал своя пиедестал, намери тази рима за крайно недостойна и неподходяща за случая, и я изтри напълно от съзнанието си.
След този фурор на поетичното поприще  всички недоброжелатели се спотаиха, критиките замлъкнаха, завистниците вече не намираха смисъл и кураж да размахват назидателно пръст пред лицето на такъв безспорен талант. Всички  негови почитатели затаиха дъх в очакване на поредния шедьовър на новоизлюпения гений. Любимата му жена (вече станала негова законна съпруга) и близките му  се надпреварваха да го насърчават и да му създават необходимите условия за тиха и възвишена поетична дейност. Поетът направи  всичко възможно да се потопи в така създадената подходяща атмосфера и да роди  поредната велика творба.  
Всичките му опити обаче се оказаха напразни и много скоро и той, и  големият му поетичен талант, бяха напълно забравени.