- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва успя да каже той приглушено.
- Знаеш... Грижиш се за мен, искаш ме, но пътят, пътят продължава да те плаши....
- Да плаши мен? Ти беше тази, която...
- Да, да....
- Ти всъщност си се страхувала заради мен?? Защото си щяла да бъдеш в пустинята с мен?
Тя се поизправи, опирайки се на лактите си и се взря сериозно в очите му.
- Ние създадохме пустинята.
- Ние? И езерото ли създадохме ние?
- Всичко, което преживяваме, е следствие на нас самите. ...