Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
 Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието на кислород в дробовете винаги ме е предизвиквало да го изгоня от там с помощта на кощунствени количества тютюн и водки с вермут, така че приех предизвикателството и казах на Жалков :
-Наздраве!
-Наздраве, Кольо!
  Винаги съм можел да разчитам на него за получаването на подходящи думи в отговор на подходящи мои. По някакво генетично, житейско или просто случайно стечение на обстоятелствата, двамата се оказахме в един и същи живот, искайки едно и също от него - Любов или Забрава. Струва ми се нужно да уточня, че не искахме точно животът да ни обича, а по скоро, водени от прекалената си ретросексуалност, държахме любовта да е под формата на жена. Колкото до забравата, мисля, че тя е най-удачния заместител на емоционални празнини, а и се постига лесно:
Време - един живот.
Алкохол - литър на ден.
Цигари - три кутии на ден.
Секс - на вкус.
Самота - прибавя се до получаването на еднородна смес от дни и нощи.
Така изброените съставки се пекат на умерената фурна на нещастието и при нужда се гарнират с Вонегът (може и със Сароян, но става прекалено пикантно).
   Както и да е, това си е моя рецепта и не твърдя, че би била по вкуса на всеки, нито, че би му осигурила търсената Забрава. Все пак нали животът бил това, което се получава, докато кроим други планове, така че - пробвайте!
   Обикновено, след първите наздравици, спирахме да обръщаме внимание на етикета и всеки се впускаше със собствено темпо към дъното на чашата. Този ден нещата не бяха по различни и след като бяхме разгледали по три-четири пъти малкия кръг, който пречи на алкохола да се оттегли в погрешна посока, попитах Жалков:
   -Ще пием ли по още едно или ще се местим към ,,Адамс”?
   -Ами да вземем да пийнем, пък след това да ходим. Без това е рано още.
   -Ами да вземем да пийнем, пък. Нали и без това е рано!
Даже не се и усмихнахме на невероятната си тавтология. Едно от нещата, които ни държаха ежедневно един до друг, беше почти плашещото ни единомислие по такива изначални проблеми като количество алкохол и място, на което да бъде погълнат.
  Тъкмо мислех да преместя кльощавото си тяло към бара, за да ни самообслужа с поредното „по още едно”, когато я видях за първи път!
Сигурно тук е моментът да направя някое умопомрачително словосъчетание от рода на „времето спря ведно със сърцето ми”, но това ще е доста далеч от истината и то толкова далеч, че няма да има нищо общо с нея.
 Тя просто беше красива по най-подходящия за вкуса ми начин!
Както най-вероятно сте чували, вкусовете са като задниците - всеки ги има, но в случая едва ли някой не би се съгласил с мен!
Комбинацията между лебедова шия и приятна закръгленост в областите под нея, плюс набиващи се на очи вътрешна пълнота и мек характер я превръщаха в най-красивата бутилка с водка, която съм срещал...
... така, че изпихме не по едно, а по три и половина, преди да тръгнем към "Адамс".