Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието на кислород в дробовете винаги ме е предизвиквало да го изгоня от там с помощта на кощунствени количества тютюн и водки с вермут, така че приех предизвикателството и казах на Жалков :
-Наздраве!
-Наздраве, Кольо!
Винаги съм можел да разчитам на него за получаването на подходящи думи в отговор на подходящи мои. По някакво генетично, житейско или просто случайно стечение на обстоятелствата, двамата се оказахме в един и същи живот, искайки едно и също от него - Любов или Забрава. Струва ми се нужно да уточня, че не искахме точно животът да ни обича, а по скоро, водени от прекалената си ретросексуалност, държахме любовта да е под формата на жена. Колкото до забравата, мисля, че тя е най-удачния з ...