Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръвната захар се регулира. И само като си помисля, че ако не се налагаше да ям натрошени, жлъчни камъни, здравето ми щеше да закъса, ми става нервно и тревожно. Затова пия чай. Чай от мента и жълт кантарион за нерви. След камъните, колкото и да съм спокоен, езикът ми все още не си е на мястото.
На всяка реплика, жест, мимика, настроение, движение той изскача некотрулируемо, за да покаже колко е голям. Излизат думи, за които дори не съм подозирал, че знам. Жлъчни думи, дръзки, злостни думи, от които се образуват жлъчни камъни.
Целият ставам черен, кръвта ми кипва и няма каша и билков чай, които да успокоят гнева.
Онзи ден отивах до магазина, за да си купя безполезна, зелена напитка от мента с в ...