Понякога забравяме кои сме... понякога забравяме от къде сме тръгнали, за да станем такива каквито сме. Понякога забравяме
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичаме...
Така се случило и с нея... Била толкова чувствителна, така емоционална. Изживявала всичко с двойна сила. Всеки поглед можел
да я накара или да се усмихне широко, или да избухне в горчиви сълзи. Всичко и действало толкова силно... Един ден осъзнала,
че трябва да спре с това. Омръзнало и да бъде наранявана, да страда заради чуждите грешки, да изкупува чуждите грехове.
Обещала за първи път на самата себе си, че ще бъде силна. Решила, че ако стане като ледената кралица, животът и ще стане
по-хубав. Няма да отдава значение на всичко, което я заобикаля, ще мисли само за себе си и няма да допуска нищо и никoй
да я наранява.
Започнала живота си на чисто, с нови хора, такива, които не я познават. Намерила си чисто нови занимания, дори сменила любимата
си храна. Започнала да живее без страри спомени - хубави и лоши. Забравила за предишните хора, забравила за това, кой какво й е
сторил. Решила, че е неин ред да живее. Трябвало най-после да поживее истински.
Сега започнала тя да бъде тази, която наранява хората, тази, която не позволявала никoй да стигне до сърцето й. Година-две...
животът и бил интересен и разнообразен, изпълнен все с нови хора и интересни събития.
Една нощ се разболяла, не знаела къде се намира, имала треска, не можела да спи... И мислела само за него, за мъжа, който
срещна съвсем на скоро. Онзи, красивия, с най-тъмните и прекрасни, дълбоки очи. Сякаш от момента, в който го видя, тя знаеше, че
го обича... но не искаше да го признае дори на самата себе си. Така пак щеше да стане слаба. Ала във всеки един момент,
навсякъде, тя виждаше него. Сега, болна и едва крепяща се, се замисли в какво се е превърнала. Целта и беше да стане независима
и силна, а беше заприличала на безчувствен човек, който наранява всички на около, с думи и действия. Сега единственото, което
искаше, беше той да е с нея... да има любовта му, ала той беше далече. Явно всичко и се връщаше. Тя разбра, че за тези
няколко години не просто се е променила, беше се превърнала в някой друг. Забравила беше да чувства, не виждаше малките
неща, които преди винаги я връщаха към живота дори в най-трудните й моменти.
Сега разбра... ако не стане предишната, няма да бъде щастлива. Ако не стане предишната, животът и ще остане изпълнен с
лицемерие и хора, които не заслужават дори една топла прегръдка.
Треската я изостави. Сякаш цялата болест и мина. Когато разбра, че може да обича, когато най-после след толкова време, отново
си го позволи, всичко в нея се роди отново. Изправи се на крака... Обеща си, че никога повече няма да забравя коя е и никога
повече няма да спира да живее, и да действа според чувствата си!