Понякога забравяме кои сме... понякога забравяме от къде сме тръгнали, за да станем такива каквито сме. Понякога забравяме
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичаме...
Така се случило и с нея... Била толкова чувствителна, така емоционална. Изживявала всичко с двойна сила. Всеки поглед можел
да я накара или да се усмихне широко, или да избухне в горчиви сълзи. Всичко и действало толкова силно... Един ден осъзнала,
че трябва да спре с това. Омръзнало и да бъде наранявана, да страда заради чуждите грешки, да изкупува чуждите грехове.
Обещала за първи път на самата себе си, че ще бъде силна. Решила, че ако стане като ледената кралица, животът и ще стане
по-хубав. Няма да отдава значение на всичко, което я заобикаля, ще мисли само за себе си и няма да допуска нищо и никoй
да я наранява.
Започнала живота си на чисто, с нови хора, такива, които не я познават ...