ПОСЛАНИЕТО НА ЧИЧО
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях на стълбите объркан. Мъчех се да скрия голямата изненада и смут, изпълнили ме от това възкръсване. Той внимателно ме наблюда­ваше и виждаше особеното ми държание.
- Да се видим, нали сме свои хора - сякаш се оправдаваше за посе­щението си.
- Да влезем - престраших се да го поканя вкъщи.
Чичо говореше малко, а повече наблюдаваше. В цялото му поведение личе­ше, че е напрегнат, затормозен от нещо. Питаше се той ли се е променил или аз.
- Рядко идвам насам. Сметнах за необходимо все пак да се обадя и на тебе.
„Дали осъзнава какво всъщност се беше случило с него. Дали си да­ва сметка, че отдавна е в друго измерение?” - такива въпроси си задавах и много ми се искаше да подхвана тази тема, но не с ...